ВЪЗНИКВАНЕ НА МАСАЖА | ||
Още в древни времена под влияние на опита си човекът е разбрал, че масажът е много ефикасно средство за лекуването на последиците от различни травми. За да намали или изцяло да подтисне болката, първобитният човек е натискал и размачквал пострадалите места и постепенно е развивал и усъвършенствал опита си в това отношение. С диференцирането на ръката като орган на труда се натрупвал опит и постепенно се стигнало до уточняване на масажните техники. Първите исторически паметници, които дават сведения за прилагане на масажа, датират от началото на човешката цивилизация. В първите съчинения, третиращи въпросите на здравето, се дават указания за прилагането на масажа. В папируса на Еберс от древен Египет, датиращ от 5000 г. преди Хр., също се споменава за масажа. От особен интерес за нас представляват историческите паметници на далекоизточните народи. Тяхната натурфилософия за единство между човека и природата, за единство между тялото и душата, за единство между положителните и отрицателните енергии е изградена от хилядолетния емпиричен опит. Първите данни са от 3000 г. преди Христа в китайската книга „Кунг фу“. Там са дадени принципите на китайския масаж – акупресура. По-късно на базата на тази натурфилософия японците развиват техниките на шиатцу – масажа, където наред с пресурата се развиват и редица други мануално – терапевтични техники. В свещените древноиндуски книги на брамините „Аюр веда“, около 1800 г. преди Хр. се дават доста подробни описания за показанията и техниките на някои видове масаж. В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване боеспособността на бойците. В суровия дневен режим на спартанските войници масажът е бил задължително прилаган, като военачалниците са имали масажисти роби, а войниците са го прилагали един на друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж. Омир в безсмъртните си произведения „Илиада“ и „Одисея“ дава сведения за прилагането на масажа – „как Кирке в банята масажирала Одисеи“. Бащата на медицината – Хипократ описва показанията, техниката и дозировката на масажа. В неговите трактати той пише: „Лекарят трябва да е опитен в много неща, но най-вече в разтривките… Защото разтриването може да стегне твърде разхлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната“. В древната римска империя прилагането на масажа е преминало от гърците. Асклепиад (род. 124 г. в Гърция, живял и починал в Рим) разделя масажа на сух и с мазнина, на продължителен и краткотраен. В препоръките му за начина на живот той говори за правилно хранене и пиене, за физически упражнения и за масаж. В римските бани, които са били издигнати в култ, е имало отделения за масаж (дестрикториум и анаториум). Грижата за красивата кожа с помощта на масажи и благовонни масла е оказала силно влияние привилегированите класи. Къпането в топла и студена минерална вода, придружено от масажи, било дълбоко внедрено в бита на богатите прослойки в древен Рим. Даже Попея – жената на Нерон – се е къпела в магарешко мляко, след което получавала релаксиращ масаж. Особено ценен е приносът на Целзий, който създал класификация и показания за масаж. Гален (род. в Пергамон 131-201 г. преди Хр.) – лекар от школата на гладиаторите – се смята за бащата на спортния масаж. Масажът обикновено се е прилагал в римските бани. Множеството исторически паметници по нашите земи от римската епоха с балнеолечебници при минералните извори (Хисаря, София, Кюстендил, Момин проход и др.) показват, че преди 2000г. у нас масажът и балнеолечението са били също развити и на почит. През средните векове масажът в Европа е бил обявен от църквата за ерес и постепенно напълно забравен, защото човек е трябвало да се грижи за душата си, а не за тялото си. През средновековието обаче, арабите са имали дълбока почит към него. Известният лекар и философ Авицена от 11 век дава широко място на масажи н своите „Канони на медицинската наука“. Той казва: „Целта на масажа е да се разнесат отпадните вещества, причиняващи умора в мускулите, които не са отстранени от упражненията. Масажът започнал да се развива в Европа през Възраждането, когато всички науки, включително и медицинските, се отърсили от опеката на църквата. Прилагал се при лечението на много заболявания, отделно или съчетано с лечебна гимнастика и водолечение. Съвременният класически масаж Съвременният класически масаж се развива в средата на XIX век в Швеция и е свързан с името на Хенрих Линг (1776-1839), който успоредно с школа¬та за лечебна гимнастика прилагал и лечебния масаж. Поради това в някои страни такъв вид масаж се нарича шведски масаж. Линг е разработил основните похвати на масажа: поглаждане, разтриване, омачкване и вибрация, които за повече от 170 години са се променили твърде малко. Той организирал първия масажен курс в Европа в Стокхолм през 1813 г. В началото на XX век, с развитието на неврофизиологията, теоретично и практически се разработват специалните рефлекторни масажни видове. Те са изградени на принципа на нервизма и невровегетативната регулация и рефлекторните взаимовръзки между отделните органи и тъкани. Напоследък широко навлизат в практиката някои стари далекоизточни масажни методи като акупресура, шиатцу, зонотерапия и др. У нас развитието на масажа в общи линии следва това на Европа, но с някои национални особености. В българската народна медицина „разтривките“ винаги са били на почит и са се правили от народни лечители и възрастни жени. Известно влияние у нас са оставили турците. От тях сме наследили теляците в баните, които допреди няколко десетилетия са практикували енергичен масаж заедно с изтриване на тялото. Курсове за обучение на масажисти е имало у нас още през 20-те и 30-те години на XX век. Проф. Сахатчиев е положил основите на системното преподаване на лечебен масаж преди Втората световна война. Веднага след войната с особен ентусиазъм са провеждали курсове по лечебен масаж д – р Т. Тодоров, д – р Ив. Диканаров, доц. Д – р Л. Бонев. Техни ученици и приемници са доц. Д – р Т. Краев и доц. Л. Тодоров. Масажът става раздел на физикалната медицина и се изучава както от лекарите, специализиращи физикална медицина и рехабилитация, така и от рехабилитатори и масажисти. Първият курс за рехабилитатори със системно изучаване на масаж е бил организиран през 1961 г., а първият курс за незрящи масажисти, по инициатива на С. Карафезов, започва през 1976 г. с преподавател доц. д-р Т. Краев. Преподаватели на рехабилитаторите са били д-р Ив. Диканаров, доц. Д – р Т. Краев и доц. Л. Тодоров. За обучението на рехабилитатори и масажисти, особено за практическото усвояване на техниките на масажа са допринесли: Сл. Делибозов, Й. Пенева, Б. Божилова, Д. Янкова, Ц. Пантева, П. Монева, Е. Левонян, М. Стоилова, М. Апостолова. За внедряването на акупресурата принос има доц. Д – р Ив. Кирова. КЛАСИФИКАЦИЯ НА МАСАЖА Въпреки, че масажът се класифицира по много показатели, все още няма единна класификация. Всяка класификация се приема условно, включително и представената по – долу: I. Лечебен масаж 1. Класически масаж: поглаждане, разтриване, размачкване, изстискване, ударно-вибрационни техники; II. Спортен масаж 1. Предварителен масаж III. Хигиенен масаж 1. Релаксиращ масаж IV. Други съвременни масажни техники и процедури 1. Апитерапия 6. Вакуум масаж и др. |
